Изложбата Райско блато ни въвлича в територията на блатото като художествена метафора, но и като екосистема, в която всички обитатели са в непрестанна взаимовръзка, като поддържат или променят състоянието на блатната среда и нейното бъдеще.
Мария Налбантова е повлияна от артистичната резиденция на Драгоманското блато по проекта “WaterLands”, в който участва през 2023 година. Там тя изследва преплетеното съществуване на различните биологични видове, обитаващи тази защитена зона и поставя под въпрос нашето установено възприятие за понятието блато, като ни въвежда буквално и преносно в една неочаквана и непозната материя. Блато, което синтезира, генерира и отразява, диша и се размножава, затлачва, повлича и гние.
С подчертана чувствителност към пространствата, оформена от скулптурална физикалност и усещане за чистота, спокойствие, хармония, баланс и експеримент, Мария Налбантова конфронтира социалната действителност и загатва отношението ни към заобикалящата среда и грижата и отговорността, която носим съществувайки.
Трите скулптурни обекта в средата на залата са изработени от тръстика, грижливо окосена и събирана от художничката тогава, когато екосистемата на Драгоманското блато позволява подобни действия. Впоследствие растителната материя подлежи на трудоемка обработка и сложни органични процеси, докато се стигне до тази прозрачна и загадъчна био материя, наподобяваща кожата на ембриони, на които сякаш им предстои да се развият и превърнат в живи създания. Като че ли в противовес с намиращата се в залата римска гробница от IV век или пък като нейно естествено продължение, защото там, където има смърт, е имало и ще продължи да има и живот. Светлината и звукът, идващи от пространствените обекти, са друг „жив“ елемент на създадената от Мария органична материя. Присъствието им предизвиква нашата чувствителност към изложбената среда и повдига въпроса: Какво е това, което гледаме? Работата „Някои аспекти от нестабилното ходене“, разположена в малката зала, ускорява ориентацията ни в блатото и загатва за природното всекидневие тогава, когато човекът отсъства. Ботушите, в които се прожектира видео инсталацията, са използвани от художничката по време на нейното проучване на терен, а самият видео материал е извадка от фотокапаните, поставени от изследователите на Драгоманското блато. Макар и да няма претенция за екоактивизъм, Мария Налбантова изследва непрестанно темата за екологичния баланс, толкова важен за общия ни живот и представя критичен поглед към настоящето и възможностите, които се откриват пред нас с всяко наше действие или бездействие. Защото всички ние газим заедно в блатото. Мартина Йорданова Куратор на изложбата
Работата „Някои аспекти от нестабилното ходене“, разположена в малката зала, ускорява ориентацията ни в блатото и загатва за природното всекидневие тогава, когато човекът отсъства. Ботушите, в които се прожектира видео инсталацията, са използвани от художничката по време на нейното проучване на терен, а самият видео материал е извадка от фотокапаните, поставени от изследователите на Драгоманското блато. Макар и да няма претенция за екоактивизъм, Мария Налбантова изследва непрестанно темата за екологичния баланс, толкова важен за общия ни живот и представя критичен поглед към настоящето и възможностите, които се откриват пред нас с всяко наше действие или бездействие. Защото всички ние газим заедно в блатото. Мартина Йорданова Куратор на изложбата
Защото всички ние газим заедно в блатото.
Мартина Йорданова Куратор на изложбата
